Сървъри

Операционните системи, които приемаме за клиентски или настолни операционни системи – например Windows XP или Windows Vista – могат, и реално функционират като сървъри, когато създавате споделени ресурси (shares) на тях, за да позволите на други компютри да използват техни ресурси. За да разрешите осъществяването на достъп до ресурси от страна на други компютри, трябва специално да установите ресурса като споделен (shared) и да му дадете споделено име (shared name), което да го идентифицира в мрежата. Това име не е задължително да бъде същото като името на самия ресурс.

Файловите сървъри са сървъри, на които се съхраняват файлове с данни. Потребителите записват своите приложни данни на твърд диск на сървъра, вместо да ги записват па локалните твърди дискове на машините на техните работни станции. Файловете на сървъра са по-лесни за намиране, защото всички те са в едно централно местоположение; също така те лесно могат да бъдат архивирани. Принт сървърите представляват машини, които управляват един или няколко принтера, към които потребителите могат да изпращат по мрежата документи за отпечатване.

Приложните сървъри са компютри, на които са инсталирани мрежови приложения. Потребителите могат да изпълняват приложението (например текстообработваща програма или програма за база данни) по мрежата, макар то да не е инсталирано на техните локални машини.

Logon сървърите (наричани домейн контролери в Microsoft Windows мрежите) съхраняват база данни за сигурността (security database), която съдържа информация за потребителските акаунти. Сървърът проверява акредитивите на потребителя в базата данни за сигурността и контролира достъпа до мрежата и нейните ресурси. Web сървърите изпълняват софтуер за Web сървъри в комбинация с операционната система, като например Microsoft Internet Information Server под Windows 2000, Apache под Linux и Unix сървъри и Netscape Enterprise Server на различни платформи. Много операционни системи се доставят с вграден софтуер за Web сървър. Софтуерът за Web сървър често включва едновременно сървърния софтуер File Transfer Protocol (FТР) и Network News Transfer Protocol (NNTP).

Мейл сървърите (сървърите за електронна поща) осигуряват пощенски кутии за събиране на електронна поща, изпратена към потребители на мрежата. След това тази електронна поща може да бъде свалена от софтуер за мейл клиент на отделните машини на потребителите. Примери за мейл сървъри са Microsoft Exchange за Windows мрежи и sendmail – за Unix.

Сървърите за отдалечен достъп позволяват установяване па dial-up връзки, с помощта на които други компютри могат да осъществяват достъп до сървъра или до цялата мрежа от отдалечено местоположение по телефонна линия.

Терминалните сървъри изпълняват софтуер, който позволява клиентски приложения да бъдат изпълнявани на сървъра, така че „тънките клиенти“ (маломощни, евтини системи) да могат да функционират като терминали, вместо като независими системи. Сървърът осигурява многосесийна среда и изпълнява приложните програми, които се използват на клиентските машини.

Сървърите за телефония осигуряват услуги за телефонен секретар и гласова поща, а също и маршрутизиране на разговори. Клъстерните сървъри изпълняват софтуер, който позволява множество сървъри да бъдат свързвани в клъстери (clusters), представляващи групи от независими компютърни системи, познати също като възли (nodes). Те работят заедно като една система, за да осигурят непрекъснат достъп на клиентите до критично важни приложения и ресурси. Прокси сървърите действат като посредници между потребителите с работни станции и Интернет, за да осигурят сигурност и да предоставят услуги за административен контрол и кеширане на Интернет съдържание.

Факс сървърите осигуряват централна точка в мрежата за изпращане и получаване на факсове и за разпределяне на входящите факсове до съответните потребители.

ВООТР сървърите използват bootstrap протокол (протокол за първоначално зареждане), давайки възможност на клиентските компютри да стартират операционната система и да получават IP конфигурационна информация по мрежата. DHCP сървърите назначават IP адреси и TCP/IP конфигурационна информация на компютри, конфигурирани като DHCP клиенти, така че администраторите не е нужно ръчно да задават уникален IP адрес на всяка клиентска машина по мрежата.
Сървърите за преобразуване на имена (name resolution) осигуряват асоцииране на дружелюбни мрежови имена, които позволяват на потребителите да идентифицират компютри без необходимостта да помнят цифрови идентификатори. Тези имена се асоциират с IP адресите, използвани от комплекта протоколи TCP/IP, за откриване на компютрите по мрежата. Сървърите за преобразуване на имена включват DNS (Domain Name System) сървърите, които асоциират йерархично структурирани имена на хостове с IР адреси, и NetBIOS Name сървъри (като WINS сървъра на Microsoft), които асоциират прости NetBIOS, има и IP адреси.