Култура и туризъм в България

Средностаропланинският курортно-туристически район е с изключително богато културно-историческо наследство, поради това че тази територия е била винаги непосредствено сварзана с историческото и културноро ни развитие. В района се наброяват приблизително 4080 културно-исторически забележителности. В списъка на паметниците на културата с национално значение в района са включени 350 обекта, които са обособени от следните групи: художествени, архитектурни, исторически и археологически паметници.
Според вида, функциите и датирането различаваме няколко групи културно-исторически паметници и места,които са обекти на туризъм.

Историко-археологически обекти

Праисторически-археологически обекти. Наличието на множество карстови пещери в Средния Предбалкан е създало условия за заселването им от най-дълбока древност. Следи от праисторическия човек са открити в Момините пещери, Бачо Киро и Голямата пещера край Дряново, в пещерата в местността Пролеза при с.Янтра, в неолитна пещера в местността Витата стена при с.Здравковец, в Табашката пещера в местността Башбунар. В списъка на културно-историческите обекти с национално значение в района са посочени 15 обитавани пещери. Безспорна е тяхната голяма историко-архиелогическа стойност, но малка част от тях са адаптирани и аранжирани за масови посещения. По тази причина само няколко пещери могат да се приемат засега като туристически обекти – Бачо Киро, Моровица и др.
Паметници на тракийското културно наследство са предимно останки от крепости, светилища и надгробни могили.По-известни крепости има в Голям Острец, Троянско и др. Изключително голям е броят на селищните и надгробните могили от този период, като 160 са обявени за паметници с национално значение.
-Обекти от по-късната античност и римското владичество. Това са останки от селища, крепости, акведукти, римски крайпътни станции и др. С най-изявена рекреационна стойност е римският град Никополис ад Иструм, на 3,5 км южно от с.Никюп. Разкопки и останки от антични крепости има край с.Гостилица, с.Здравковец, Златарица. Разкрити са и единични обекти на археологическото наследство от този период, като: римската крайпътна станция Дорионис край с.Слатина, римска вила в Пресово и др.
Паметници от Първата и Втората българска държава са най-широко застъпени от всички историко-археологически обекти в разглежданата територия. Това исторически е обусловено поради факта, че тези земи са играли важна роля през посочените периоди от нашето развитие. Можем да отбележим следните обекти с ценни архитектурни, исторически и художествени качества: архитектурно-музеийни резервати Царевец, Трапезица, Момина крепост, реставрираните църкви „Св. Петър и Павел”, „Св. Димитър Солунски”, „Св. 40 мъченици” – В. Търново и др.

Манастири и църкви

Обособяването на тези културно-исторически обекти в една група се обяснява с техните специфични функции, с териториалното им отделяне (най-вече на манастирите) от останалите антропогенни обекти в извън селищна, сравнително ненарушена природна среда. При тях най-пълноценно се е осъществявал синтезът на изкуствата и те с право могат да се окачествят като първостепенни художествено-исторически паметници. В списъците на паметниците на културата с национално значение, като архитектурни и художествени паметници са посочени манастирите: Калифаревски, Плаковски, Дряновски, както и църквите: „Св. Кирил и Методий”, „Св. Константин и Елена”, „Св.Спас” във В. Търново, „Св. Никола” в Елена, „Св. Георги”, „Св. Димитър” в с.Арбанаси и др.
Независимо от относителната териториална самостоятелност, посещенията не могат да бъдат обвързани с разглеждането и запознаването и с други туристически обекти в близост както от природен, така и от антропогенен характер. Освен това туристите, привлечени към тези културно-исторически обекти, са с по-широки интереси и с по-висока култура, което позволява манастирите и църквите от Средностаропланинския район да бъдат включени в специализирани маршрути, които да задоволяват различни изисквания

Архитектурно-етнографски забележителности

В тази група са включени обекти с ценни архитектурни и етнографски стойности, които са притегателен мотив за развитие на туризма на територията на района. По-голямата част от тях са свързани с Възрожденската ни култура и бит. По-известни забележителности са: архитектурният резерват с.Арбанаси, където 36 къщи са обявени за архитектурни паметници, сградата на Априловската гимназия и часовниковата кула в Габрово, архитектурно-етнографския комплекс „Етъра” в Елена, отделни къщи и обекти в Златарица, Севлиево, Ловеч, Тетевен, Троян и други.
Обекти и места, свързани със събития от по-новата ни история. Националноосвободителните борби на българския народ.  Периодите, свързани с борбите на народите за запазване на националното ни съзнание, за извоюване и съхраняване на свободата, са оставили траен отпечатък по тези земи. Някои от по известните паметници, издигнати в чест на загиналите, са: Къкринското ханче, паметникът на Васил Левски в Ловеч, лобното място на Бенковски в местността Костина, паметникът на Априлското въстание в Батошево и много, много други.

Музеи и мемориални комплекси

Територията на Средностаропланинския курортно-туристически район е покрита с гъста музейна мрежа. В нея са включени както музеите, така и музейните сбирки, художествени галерии и мемориалните комплекси. По-интересни културно-исторически забележителности от такъв характер са музейната природонаучна сбирка в с. Черни Осъм, музейната сбирка в Троян, мемориалният комплекс „Шипка-Бузлуджа” и други.

В този район  е налице пълна интеграция на всички културно-исторически ценности и се разкриват големи природно-рекреационни и естетически възможности за развитие на туристико-познавателна и рекреационна дейност.

Велико Търново

Един от градовете с изключително богато културно-историческо наследство това е Велико Търново. Град, красиво разположен върху и около историческите хълмове Света гора, Царевец, Трапезица и други, сред които живописно се вие река Янтра, по двата бряга на която сякаш са надвиснали една над друга търновските къщи. Намира се на 241 км североизточно от София, на 85 км източно от Ловеч, на 46 км североизточно от Габрово, на 50 км източно от Севлиево, на 42 км североизточно от Трявна, на 105 км югозападно от Горна Оряховица. Обалстен център.

История

Блестяща столица на Българското царство през 12 – 14 век. Градът е символ на българската държава и всяко кътче в него е история. Едни от най-ранните поселения са открити на хълма Трапезица. Съществувалото тракийско селище е укрепено вероятно през 6-5 век пр.Хр. В последните години на 5 век на Царевец е изграден късноантичен ранновизантийски  град крепост. От 7 век се създава  средновековно българско селище, което се развива и разраства, превръщайки се в укрепен град и значителен стопански център, просъществувал и по време  на византийското владичество. За произхода на името има различни предположения. Според едни от тях то идва от терн (трън) развивайки се през годините в Тернов, Трънов, Търнов, Търновград, Търново и Велико Търново. Двете главни средновековни крепости се издигали на Царевец и Трапезица. Във „вътрешния град” живеели занаятчиите и местни търговци. Кварталите, оформящи вътрешния град, имали също крепостна защита. След въстанието на Асен и Петър (1185-1187г.) византийското владичество в отхвърлено и Търновград е провъзгласен за столица на въстановената българска държава (1186-1393). Тези два века са златни за историята на града. През този период Българската държава достига върховете на своето развитие. Тук се строят великолепни дворци, манастири, църкви, крепости, мостове, големи сгради. През 1939г. България пада под турско робство. В годините на българското възраждане Търново отново се превръща в оживен търговски, занаятчийски и просветен център. На 7 юли 1877г. Велико Търново е освободен. След Освобождението тук се полагат основите на новата българска държава. През април 1879г. в Търново е приета Търновската конституция. През 1885г. е взето решението за признаване на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, и пак тук, на 22 септември 1908г., е провъзгласена независимостта на България.
И въпреки че столица на България след Освобождението става София, Велико Търново продължава да бъде светиня за всички българи. Градът е родно място на възрожденския деятел и книжовник Петко Р. Славейков, на революционерите Велчо Атанасов, Стефан Стамболов, на учените Георги  и Васил Златарски, на художника Борис Денев, на писателя Емилиян Станев и на много други видни българи.

Забележителности

Част от територията на Велико Търново е обявена  за музеен резерват с три  зони, в които влиза територията на с. Арбанаси.
Архитектурно-музеен резерват „Царевец” На хълма Царевец се е намирала цитаделата (укреплена централна част). В тази главна крепост  се е издигал Дворецът на българските царе. В тази самостоятелна крепост се разположени представителните и административните сгради, свързани с функционирането на властта и царските покои. Тук се намира и дворцовата църква „Св. Параскева”, в която са погребани представители на управляващата династия. На най-високото място на хълма се е извисявала Резиденцията на българските патриарси -  архитектурен комплекс от сгради, оформен като самостоятелна крепост във вид на многоъгълник. В средата на вътрешния двор е разположен патриаршеския храм „Свето Възнесение Господне” – кръстокуполна, триапсидна църква с два притвора. Към южната фасада на църквата е открито помещение, което е било кула-камбанария – рядко срещано явление в балканската средновековна архитектура. Разкритите многобройни фрагменти от разноцветен мрамор свидетелстват за богатата украса на храма. Особено красива е била подовата музайка. В църкваъа са се съхранявали пренесените от цар Калоян мощи на св. Михаил Воин – български болярин, почитан като воин и лечител. В цитаделата са разположени и два комплекса, обитавани от представители на аристокрацията. Останалата площ е гъсто застроена с двуетажни жилища, обособени в квартали. Открити са основите на над 320 жилищни и стопански сгради. Всеки квартал имал свой храм. Досега при археологическите проучвания са разкрити 23 църкви (4 са ранновизантийски) и пет градски манастирски комплекса. В североизточния край на хълма Царевец, злокобно надвиснала над Янтра, е Лобната скала, откъдето са били хвърляни осъдените предатели. В югоизточния край на Царевец се е извисявала бойна кула, охраняваща Франкхисарската порта и водохранилището на Янтра. Преданието свързва тази кула с името на император Балдуин, известна като Балдуиновата кула, е реставрирана през 1930 – 1932г.
Крепостта на хълма Трапезица е била втората по значение след тази на Царевец, През 12-14век тя била наричана „славният град Трапезица”. Укрепена със  здрави крепостни стени, тя също е била плътно застроена с жилища. Издигнати били и 17 храма. В тази крепост е бил разположен манастирът „Св. Иван Рилски”, в който през 1194-1195г. са пренесени мощите на рилския чудотворец, съхранявани там почти три столетия. Пак на Трапезица, в църквата „Св. Апостоли”, били преместени по времето на Калоян мощите на св.Гавраил Лесновски.
Кварталът Асенова крепост (между Царевец и Трапезица) представлявал главната част на външния град. Тук били изградени редица църкви и манастири. До днес са се запазили (някои силно повредени) 4 църкви, които представляват ценни български средновековни паметници с историческа и архитектурна стойност. Запазените стенописи в тези храмове са свидетели за изключително високите художествени, религиозни и философски ценности на епохата.
Църквата „Св. Димитър” е пряко свързана с българската история. През освещаването и през 1185г. българските боляри братята Петър и Асен обявяват въстание против византийското владичество. Въстанието завършва успешно и Търновград е обявен за столица. В тази църква са коронясани владетелите на възобновената българска държава – Асен, Петър и Калоян. Църквата е изцяло реставрирана.
Църквата „Св. Четиридесет мъченици” е може би най-популярният средновековен паметник у нас. Издигната е по заповед на цар Иван Асен II  в чест на голямата победа на българите над византийците на 22март 1230г. при Клототница. През 13 -14в. тя е била една от най-красивите и богати църкви на царството. Значително е пострадала по време на турското иго, когато е превърната в джамия, стенописите и замазани с вар, а иконите и иконостасът изгорени. Запазени са изключително ценни колони: Асенова колона с надпис, посветен на историческата победа на българите през 1230г., Омуртаговата колона с надпис отразяващ  строителната дейност и житейската философия на хан Омуртаг, и колоната от крепостта Родосто. През 1972г. в североизточната част на църквата е открито християнско погребение и масивен златен пръстен-печат с надпис Калоянов пръстен. Според специалисти това е гроба на цар Калоян. Днес църквата е основно реставрирана.
Църквата „ Св. Апостоли Петър и Павел” се намира на левия бряг на Янтра, в северното подножие на Царевец, свързана с калдаръмен път през малката (Асенова) порта. Изграждането на църквата се свързва с името на цар Калоян. В богатата стенописна украса се различават три етапа – от 14в., 16в. ,17в. След падането на града под турска власт в нея е била преместена българската патриаршия и цялата патриаршеска библиотека. В тази църква около две години е служил българският патриарх Евтимий Търновски, преди да бъде изпратен на заточение през 1393г.
Църквата „Св. Герорги”   е сравнително малка и е построена на мястото на средновековна българска църква. Свързва се с царуването на Иван Александър (при реставрационни и укрепителни работи се откриха част от нейната апсида). Разрушена от турците, тя е въстановена 1612г. Интересни са стенописите, сътворени в духа на Търновската художествена школа.
Хълмът Цвета гора  (третият хълм от столицата Търновград) се издига южно от Царевец. Наречен е така по подобие на Антонската Света гора. В този оживен духовен и културен център на българската държава са били издигнати множество църкви и манастири, в които е развивана богата книжовна дейност. В най-големия от манастирите „Св. Богородица Пътеводителка”, е процъфтявала дейността на Търновската художествена школа, пряко свързана с видния художник и духовник Патриарх Евтимий Търновски. Манастирът е разрушен след падането на България под турска власт. Днес на Света гора се извисява Великотърновският Университет „Св. св Кирил и Методий”
Девинград   крепостта, която се намира източно от Царевец, е известна и като „Момина крепост”. Средновековното име е известно от надпис върху мраморна плоча. Разкопки е правил през 40-те години на миналия век д-р Иван Велков. В западното подножие на Момина крепост  са разкрити жилища-землянки, облицовани с еднолицева каменна зидария, и две средновековни църкви.
Всяка разходка из Велико Търново крие изненадващи срещи и едно, характерно само за този град, усещане за история и простор едновременно.
Много и впечатляаващи са културно-историческите паметници в града. Някои от тях, истински шедьоври, са сътворени от големия възрожденски строител – първомайсторът Никола Фичев: църквите „Св. св Константин и Елена” (1872-1874), „Св. св Кирил и Методий” (1861г.), Къщата с маймунката (1849г.), Ханът на Хаджи Николи (1858г.) и др. Богата  и интересна историческа съдба има Конакът (днес Музей „Възраждане и Учредително събрание”) построен през 1872г. от Кольо Фичето: през 1873г. тук е рапитван заловеният Апостол на българската свобода Васил Левски; след кървавото потушаване на Априлското въстание праз 1876г.  в тази сграда е заседавал турският съд, съдил революционерите Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Георги Измирлиев, Иван Семерджиев и др.; през 1877г. пред Конака търновци приветстват руските освободители; през 1879г. тук заседават учредително събрание (изработило Първата българска конституция) и Първото Велико Народно събрание, а през 1885г. е взето решението за признаване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Този музей заедно с Археологическия музей, църковния и етнографските комплекси, музеяат „Нова История” и резерватите „Царевец” и „Арбанаси” са части от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
-Етнографският комлекс Самоводската чаршия е типична възрожденска улица със занаятчийски работилнички, магазинчета и харктерни къщи. Търновска е и атмосферата по улица „Гурко”, където сред редица антични или реставрирани къщи се откроява с аржитектурното си оформление Сарафкината къща (1861г.) с етнографската експозиция „Народното изкуство във Великотърновския край”.
Художествена галерия. Къща-музей „Емилиян Станев”. Затворът музей (1862г.), където са били затворени борците за народно свобода Васил Левски, Филип Тотю, Стефан Караджа, Бачо Киро.

Музеи

Архиеологическия музей (експозиция „Велико Търново – столица на Второто българско царство”) ул.”Иванка Ботева”2 (в сградата , строенапо проект на арх. А. Дамянов и арх. В. Хашнов през 1939- 1945г.)
В първата зала е представено богатото праисторическо наследство на Великотърновския край ( материали от еменската пещера; Хотница, Самоводене, Качица край Велико Търново, материали от тракийското селище на Царевец). Втората зала показва материали от римските градове Никополис ад Иструм и Нове; производствени съоражения и продукията на керамичните центрове на територията на Никополис ад Иструм ( Бутово, Хотница и Павликени)
Основната част на експозицията представя материалната култура и изкуството през Среновековието. С планове, графични реконструкции и богат оригинален материал е показан материалната култура и изкуството на столицата на Второто българско царство: представени са архитектурно-декоративни детайли; развтието на занаятчийството. Особено място е отделено на архитектурата на царския дворец и Патриаршията заедно с намерените в тях архитектурни детайли; църковна архитектура, грънчарство, като особено място е отделено на многообразието на търновската сграфито керамика; монетосеченето на търновските царе.
Новата експозиция е от 1985г. (посветена на 800-годишнината от въстанието на Асеневци и възобновяването на българската държава).
Музей „Възраждане и Уредително събрание” Експозицияата е подредена във връзка с 800-годишнината на Асеневци в посроената от майстор Кольо Фичето сграда на стария конак. На два етажа се показват възрожденската епоха в областта и революционните борби на търновци, а на третия етаж е въстановена обстановката от Учредителното събрание.
Експозиция на градския тип  е подредена в Сарафкината къща разположена на живописната улица „Гурко” 88. През 2001г. бе открита обновената експозиция- показани са битът и облеклото на търновци, градския интериор.
Експозиция в родната къща на П. Р. Славейков ( в старата част на града – улица „Драгоман” 15 ).  Чрез документален и снимков материал са показани важни моменти от живота на известния търновец – писател, ощественик, политик, весникар.
Еспозиция „Нова и най-нова история” . Подредена е в сграда, която е близо до музея „Възраждане и Учредително събрание” – на пл. Съединение. Представлява постоянна експозиция, посветена на българската държавност.
Експозиция в родната къща на Леон Филипов (ул. „Кефалов”11) Подредени са макети, рисунки и чертежи, бележки на Леон Филипов – дългогодишен член на Архиелогическия комитет при читалище „Надежда”. Правил е рисунки, скици и планове на най-известните търновски паметници. Особено голяма е неговата заслуга за документиране на много паметници, пострадали от земетрсението през 1913г. Участвал е във въстановителните работи на църквите в Търново и Арбанаси. Дарява макетите и къщите си на Историческия музей, където сега е подредена експозицията.
Къща-музей „Емилиян Стенев”. Експозицията е подредена в реставрираната къща на Емилиан Станев на Самоводската чаршия. Дело е на големия режисьор Въло Радев. С традиционни и модерни изразни средства е проследен житейският път на човека и твореца Емилияан Станев. Показани са лични вещи , бългаски и чуждестранни издания на богатото му творчество.

Паметници

Паметника на Асеневци намира се на живописен полуостров, обиколен от река Янтра, в непосредствена близост до Стамболовия мост и интерхотел „Велико Търново”. Посветен е на водителите на освободителното движение против Византия Петър и Асен, Калоян и Иван Асен Втори – разришили и утвърдили Второто българско царство.
Паметникът е открит през 1985г. в чест на 800-годишнината от въстановяването на бългрската държава и избора на Търнов за столица. Проектът е дело на скулптура Крум Дамянов.

Художествена галерия с постоянна екпозиция „Велико Търново през погледа на художника  В нея са събрани най-добрите произведения на български художници, рисували Търново и пресъздали значими събития от Второто българско царство.

Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина” – едно вълнуващо и впечатляавощо преживяване.  С изразните срества на музиката и художественото осветление оживяват архитектурните останки на Царевец, пресъздават се събитията  от Второто българско царство. Постановката е дело на режисьора Въло Радев, а изпълнението е на чешката фирма „Арт Центрум”.

Село Арбанаси

На 4км от Велико Търново. Един от най-посещаваните туристически обекти в България. Тук всичко е истинско – уникалната архитектура на арбанашките къщи, старинните улички, някогашните чешми, вълнуващите стенописи, икони и оригиалните иконостаси, в забележителните му църкви и манастири.

Забележителности

Констанцалиевата къща (17в.)  впечатлява с монументалната си архитектура. Тя е същинска къща крепост. В приземния етаж, изграден от камък са разположени: жилище за пазачи, стая за прислугата, мази, складове за стоки, конюшня, скривалище, стълбище, свързващо скривалището с етажа. Главният е здраво защитен с масивна обкована врата. На втория етаж се намират гостните стаи, затвореният приемен салон, дневните, спалните и сервизните помещения. Всичко тук свидетелства  за виското майсторство и тънкия художествен усет на българските строители – зидани печки, декоративни тавани, пещи, долапи, гипсови орнаменти.
Хаджиилиевата къща  с великолепен параден вход и широки стълбище. Целия жилищен етаж се отоплява със зидани печки. Гостните стаи са богато украсени. Рамките на вратите,  капаците на прозорците и долапите са резбовани.
Църквата „Рождество Христово” е най-старата арбанашка църква, градена на няколко етапа. Иконостасът е едно от най-старите произведения на дърворезбата по българските земи. По-голямата част от изображенията в галерията са от 1649г.  Стенописите в наоса (мъжкото отделение) са завършени 1681г.
-Църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил е една от богатите архитектурни разновидности на арбанашките църкви. Наосът на храма е построен и зографисан през 17в. Изписването на храма е завършено през 1760г.
Изключително културно богатсво представляават манастирите : „Св. Преображение Господне”, „Св. Троица”, Калифаревският манастир „Рождество Богородично”. Както античния град Никополис ад Иструм.

Основни групи обекти

Обектите с национално значение предизвикват интерес сред най-широк кръг посетители, като са и основен мотив при развитието на международния  и вътрешния маршрутно-познавателен туризъм. Голяма брой културно-исторически паметници не представляват интерес за масов туризъм. Това се отнася за значителното количество селищни и надгробни могили, които са обекти предимно за специалисти. Те могат да бъдат включени в специализиран туристически маршрут. Същото е в сила и за някои  от пещерите, обявени за национални културни паметници.
При формирането на атрактивността и възможностите на културно-историческите паметници и места за развитие на туризъм се обособяват 4 основни групи.

1. В първата влизат такива забележителности, които са с международно значение и могат да се приемат като важни обекти за международен туризъм. Някои от тях са: Никополис ад Иструм, археологическия резерват „Царевец”, реставрираните църкви във В. Търново, Преображенскии, Дряновски, Трояански, Калифаревски и други манастири. Редица възрожденски къщи във Велико Търново и Елена, с. Арбанаси и др.
2. Във втората група са включени културно-исторически паметници. Това са обекти с национално значение, подходящи за развитие на маршрутно-познавателния туризъм, като някои от тях са включени в 100-те национални туристически обекта: реставрираните къщи  в Трявна, Градският исторически музей в Тетевен, пещерата Бачо Киро, х. Партизански край Габрово.
3. Третата група са културно-историческите паметници с регионално и местно значение за развтието на туризма. Това са забележителности, които биха могли да бъдат включени като допълнителни обекти в редица маршрути.
4. Последната група включва предимно останки от тракийски, римски и по-късни крепости, които все още не са напълно адаптирани за масово посещение и представляват интерес само за специалисти.

Почти всички изследвани обекти, разположени в този район, са подходящи за посещения от широк кръг посетители. Много малък брой забележителности имат международна известност, което е свързано преди всичко със слабата реклама на техните атрактивни качества. Тези ценни обекти с безспорни достойнства трябва да бъдат широко популяризирани не само у нас, а и в чужбина, което ще допринесе за засилване на интереса към нашето богато наследство. По-голяма част от изследваните забележителности са сравнително добре обезпечени. Това в най-голяама степен е валидно за обектите, разположени в селищна или в непосредствена близост до тях. Проучените обекти имат голямо културно-историческо значение, което в съчетание с техните архитектурно-композиционни и естетически качества е предпоставка за развитието на туризма.
Данните за материално-техническата база на туризма при самите обекти или в непосредствена близост, показват една сравнително добра осигуреност. Облагодетелсвани са забележителности , които са разположени в селищна среда и по-точнов селща с изявени туристически фукции и традиции. Анализът на състоянието на околната на културно-историчеките паметници среда показва, че най-тежко положение са обектите, разположени в големи населени места. Силно урбанизираната среда, наличието на замърсяаване  и шум се отразяват неблагоприятно върху това ценно наследство.
Друга възможност за съхранение на културно-историческото наследство е обособяването на най-ценните паметници в отделни резервати. На територияата на изследвания район те са седем.
Броят, качествата и състоянието на културно историческите паметници и места на проучваната територия са предпоставка за развитието на маршрутно-познавателен туризъм, който може  да бъде комбиниран с краткотраен, дълготраен, делови, селски и други видове туризъм.
Богатото културно-историческо наследство предоставя големи възможности за развитието на туризма и отдиха в Средностаропланинския курортно-туристически район. Това е едно огромно национално богатсво, към което трябва да се подхожда с необходимото внимание и грижа за неговото опазване и съхранение.