Компютри, бизнес, наука, технологии и общество
Класификация според мрежовата операционна система
Съвърите като правило са снабдени с мрежова операционна система (МОС). Последната е предназначена за управление на мрежата. Според типа на МОС мрежите биват:
- Windows-мрежа;
- NetWare-мрежа;
- UNIX-мрежа.
Някои от мрежите включват повече на брой сървъри, притежаващи различни МОС. Такива мрежи биват наричани хибридни.
Модерните МОС като правило използват директорийна услуга (directory service). Тя служи за съхраняване и осъществяване на достъп до информация, касаеща мрежовите ресурси, акаунти и услуги. Директорийната услуга се състои от два компонента – директория и услуга.
Понятието директория е познато от файловите системи. Там тя представлява място за съхранение на файлове, групирани под едно общо име – името на директорията. Когато се говори за МОС, понятието директория придобива друг смисъл.
В МОС директорията представлява специална обектно-ориентирана база данни, която организира информацията в логическа структура. В нея, под формата на обекти, се съдържа необходимата информация за обслужване на компютърната мрежа. Такива обекти са например потребителските акаунти. Посредством атрибутите си всеки един от обектите съхранява (под формата на стойности): собствените имена на потребителя, потребителското му име, паролата на акаунта и евентуално някаква друга информация. Част от атрибутите на обектите биват задължителни, а други опционални.
Вторият компонент – услугата, осъществява записа, актуализацията, търсенето и защитата на информацията, съхранявана в директорията.
Нарастващата роля на директорийните услуги в съвременните мрежи доведе до създаване на съответни стандарти за тях. Такива са:
- OSI (Open Systems Interconnection) спецификациите X.500;
- DAP (Directory Access Protocol);
- LDAP (Lightweght Directory Access Protocol).
Windows мрежи
Мрежи и компютри
Сървърно-базираните Windows мрежи се състоят от домейни. Домейн е група от компютри, представляващи част от мрежа, която споделя обща директорийна база данни. Домейнът бива администриран с общи правила и процедури и притежава свое уникално име.
Директорийната услуга Active Directory (въведена с Windows 2000) е стандартна за Windows мрежите. Тя поддържа стандарта LDAP и използва, макар и не напълно, конвенциите на X.500 за именуване. Active Directory съхранява информация относно обектите в компютърната мрежа, която бива предоставяна за ползване на потребителите и администраторите. Логическата структура на Active Directory се състои от домейни, подредени йерархично в дървета (domain trees) и гори (forests). Самата Active Directory от своя страна представлява също домейн. Active Directory предлага удобен интуитивен поглед върху мрежата и осигурява унифициран logon-процес за достъп до споделяните ресурси. За да може Active Directory да се ползва, поне един сървър в домейна трябва да бъде конфигуриран като домейн контролер, който да изпълнява всички функции по управлението на домейна. С цел постигане на по-голяма отказоустойчивост, домейн контролерът би могъл да бъде дублиран в домейна.
Друга йерархична разпределена база данни, използвана в Windows мрежите, е DNS (Domain Name System). Тя представлява дърво, съставено от поддървета. Както Active Directory и тя от своя страна представлява домейн, но различен от Active Directory. DNS определя конвенциите за именуване на компютрите и услугите. Съдържа DNS имена, заедно с друг вид информация, като например IP адреси. DNS-имената се ползват и от Active Directory, тъй като Active Directory е интегрирана с DNS.
Друга популярна мрежова операционна система е Novel NetWare. С нейна помощ биват изграждани NetWare мрежи. Започвайки от версия 4, нейната директорийна услуга се нарича NetWare Directory Services (NDS). В по-старите версии базата данни се наричаше Bindery. Както Active Directory NDS поддържа стандарта LDAP и макар и не напълно, използва конвенциите на X.500 за именуване. NDS представлява йерархична база данни, подобна на Active Directory. Освен с NetWare, NDS би могла да работи и на множество други платформи, като например: Microsoft Windows, Sun Solaris, SCO UNIX и др., а версията Net eDirectory представлява междуплатформено решение. За достъп до директорийната информация NDS може да използва различни протоколи, като: NDAP (Novel Directory Access Protocol), LDAP (Lightweght Directory Access Protocol), HTTP (при Web сървър), ODBC API (Open Database Connectivity Application Protocol) и ADSI (Active Directory Services Interface).
В света на мрежите съществуват и други видове директорийни услуги, но те не са така популярни като Active Directory и NDS и на тях тук не е отделено внимание.
UNIX мрежите използват мрежовата операционна система UNIX, използвана за първи път в ARPAnet. Днес широко разпространение получи Linux, представляваща вариант на UNIX. Linux може да работи както като сървър, така и като настолна операционна система. Както UNIX, така и Linux представляват продукти с отворен код, което позволи на много компании по света да разработят и предложат на пазара свои версии.
Класификация на мрежите според мрежовия протокол
Мрежовите протоколи представляват правилата, използвани от компютрите в мрежата за осъществяване на комуникация между тях. Наричат ги още транспортни протоколи. Трите най-популярни са: NetBEUI, IPX/SPX и TCP/IP. Други известни протоколи са AppleTalk и OSI (Open Systems Interconnection).
NetBEUI мрежи
Представляват малки локални мрежи, използващи Windows операционна система и протокола NetBEUI (NetBIOS Extended User Interface). Протоколът NetBEUI е базиран на протокола NetBIOS (Network Basic Input/Output System), разработен от IBM. Той е прост, бърз и се конфигурира лесно без особени разходи, но е ограничен функционално. Така например чистите NetBEUI мрежи не могат да бъдат маршрутизирани, тъй като протоколът е лишен от възможността да използва логически адреси за адресиране в мрежовия слой на OSI (т.3.3). NetBEUI може обаче да се използва съвместно с някакъв маршрутизеруем протокол като например TCP/IP, което би позволило на локалната мрежа да извършва комуникация с друга мрежа, използваща TCP/IP. Така например, ако една NetBEUI мрежа трябва да бъде разбита на подмрежи, за да могат компютрите от дадена подмрежа да комуникират с компютрите от друга такава, необходимо е във всяка една от подмрежите NetBEUI да се комбинира с TCP/IP и връзката между подмрежите да се осъществи посредством маршрутизатор (router).
IPX/SPX мрежи
Протоколът IPX/SPX (Internet Package Exchange/Sequenced Packed Exchange) е създаден от Novel за използване в локалните NetWare мрежи – за своите сървъри и клиенти. Той отговаря на протокола TCP/IP, но предлага по-висока производителност от него и по-просто конфигуриране. IPX/SPX би могъл да се използва в работна група или домейн на Windows мрежа. Microsoft разработи своя реализация на IPX/SPX, наречена NWlink. За да може един Microsoft клиент да се свърже към NetWare сървър, работещ с NetWare версия 4.x или по-стара (някои NetWare-сървъри от версия 5.х могат да комуникират само чрез TCP/IP), той трябва да разполага с инсталиран в него IPX/SPX или NWlink.
TCP/IP мрежи
TCP/IP е най-бавния и най-труден за конфигуриране протокол, но въпреки това е най-широко използван. Популярността му се обуславя от следните фактори:
- използва гъвкава схема за адресиране, подходяща за маршрутизиране както в малките мрежи така и в големите;
- почти всички операционни системи и платформи поддържат TCP/IP;
- на пазара се предлагат огромен брой помощни програми и инструменти за наблюдение и управление на TCP/IP;
- TCP/IP е протоколът на глобалния Интернет.
Повечето корпоративни мрежи използват TCP/IP, поради което е много важно бъдещите мрежови администратори да са запознати с него.
Подобни статии
| This entry was posted by Информация EU on 20.07.2010 at 12:50, and is filed under Компютри. Follow any responses to this post through RSS 2.0. You can leave a response or trackback from your own site. |