Пътнически въздушен транспорт

Една от най-древните мечти на човека е неговото желание за полет във въздуха. На тази мечта са посветили живота си много смели мъже и изобретатели. Началните опити в тази насока са приписвани на Леонардо да Винчи, през ранния XVI век. Първият успешен опит, обаче е реализиран от французи, с топловъздушен балон, през 1873 г. През следващите десетилетия по-масови превози по въздуха са се осъществявали само с дирижабли. През 1897 г. граф Фон Цепелин построява пет такива летателни апарата, с които успешно са превозени около 35 хиляди пътници, включително и два пъти през Атлантическия океан. Когато през 1937 г. единият от тях изгаря, ерата на въздушните балони свършва.

Съвременното самолетостроене е свързано с имената на братятата Райт. През 1903 г. те реализират един проект на Джордж Гели от 1804 г. Те създават аероплан с бензинов двигател, с който е извършен и първият успешен полет в Америка. Следват множество завоевания в развитието на този най-нов представител на пътническия транспорт. Първата пътническа въздушна линия е открита между Лондон и Париж през 1919 г..
Времето на Икар е отдавна отминало, ако въобще някога е съществувал. Дирижаблите са повече от век само туристическа атракция и „усмивки от старите ленти“ на научно-популярните филми за авиация. Днес без самолета е трудно да си представим динамичния живот на съвременното човечество. Светът е нов – динамичен, лесно достъпен, малък. Част от заслугите за това принадлежат в голяма степен и на развитието на транспортните услуги, в частност / но с най-голям принос / на авиационната индустрия. И ако авиацията е резултат от вечния блян на човека да подражава на птиците, да полети, да открие нови земи и измерения, ако авиацията има своето изключително обаяние и емоционално въздействие върху хората, свързали живота си професионално с нея, то авиационният бизнес е нещо различно.
Задачите в тази дипломна работа са: да се открои икономическия аспект на въздухоплаването, да се разкрият силните и слаби страни в дейността на авиопредприемача на фона на силна конкурентна среда в бранша, като се отчитат заплахите и се очертават възможностите с цел подобряване на комплексния продукт.
Авиационната индустрия е особена категория икономическа дейност. Тя най-общо включва дейности по производство, търговия, техническо обслужване и търговска експлоатация на въздухоплавателни средства. Тъй като България не е участник в самолетостроенето и съобразно темата и целта на тази работа, основен акцент ще бъде поставен върху българския авиационен оператор „ Bulgaria Air „ , притежаващ лиценз за пътнически, въздушен превозвач по смисъла на Закона за гражданско въздухоплаване  / ЗГВ / на Република България, когото за краткост ще наричаме  “авиокомпания (АК ) „.

Теоретични аспекти на пътническия въздушен транспорт.

Историческо развитие на пътническия въздушен транспорт. От дълбока древност човек е мечтал за овладяването на небесната шир. Усилията на учени от всички епохи като Коперник, Леонардо да Винчи, братята Райт и т.н., са били насочени към осъществяването на тази мечта. Нещо повече, с овладяването на техниката на летене и появата на първите самолети, въздушният транспорт се превръща в неделима част от ежедневието на хората.
През годините летателните машини от атракция за масите се превръщат в транспортни средства за превоз на товари, хора, дори и бойни машини. Днес, в забързаното ежедневие на хората, нуждата от преодоляване по възможно най-бързия начин на дълги разстояния, е все по-остра.
Въздушният транспорт е един от най-новите видове транспорт, въпреки, че желанието да летят е една от най-старите мечти на хората. Въпросът за преместването на материални обекти във въздушна среда е бил поставен на научно разглеждане още през XV век и един от първите учени, работили в тази област е Леонардо да Винчи, разработил теория за полета на птиците и дал за пръв път теоретична обосновка на парашута.
Опити за летене са правени от учени и изобретатели от различни народи на различни места. Разбира се, първите резултати в тази област са с по-леки от въздуха летателни апарати. В края на XVIII век (1783 г.) французите братя Монголфиери извършват първия полет с балон. В края на XIX век граф Цепелин конструира първия проект за управляем аеростат (дирижабъл).

За истинско начало на развитието на въздушния транспорт обаче може да се смята конструирането на по-тежки от въздуха летателни апарати. Това правят братята Райт в самото начало на XX век с изобретяването на самолета. Първоначално те намират приложение във военното дело. Изключително голямо е участието на авиацията във Втората световна война.

Преди Втората световна война приложението на самолетите за извършването на пътнически и товарни превози е ограничено. Постиженията на авиационната техническа мисъл, породени от нуждите на войната, намират голямо приложение след 1945 г. за организиране на т.нар. гражданска авиация.
Едва през периода след края на петдесетте години въздушният транспорт се утвърждава в световен мащаб като основен вид транспорт за превоз на пътници. Извършва се качествен скок в развитието на летателните апарати. Появяват се първите граждански свръхзвукови самолети – Конкорд, ТУ-144 и др. Влиза в експлоатация и първият суперсамолет – Боинг 747. Реактивните самолети постепенно се налагат в конкуренцията с витловите.
През десетилетието 1970 – 1980 г. няма качествени промени в развитието на самолетния парк. Свръхзвуковите самолети не намират приложение главно поради силно отрицателното им въздействие върху околната среда. Вниманието на конструкторите е насочено преди всичко към попълване на самолетния парк с най-подходящи по товароподемност и далечина на полета самолети, с цел да се отговори на цялото разнообразие на потребностите от въздушни превози, развитие на самолетната индустрия и популяризиране на резервациите на самолетни билети от различни туристически агенции.

През този период фирмата „Боинг“ продължава да произвежда известните дотогава модели – 707, 727, 737, 747, като внася само известни подобрения в тях, главно по отношение на вътрешното обзавеждане2. Фирмата „Макдонъл Дъглас“ съшо не представя нов самолет – продължава експлоатацията на известните ДС-8, ДС-9 и ДС-10. Европейският самолетостроителен консорциум се представя с Еърбъса А-300. Самолетите „Туполев“ са представени с два модела ТУ 134 и ТУ 154, които претърпяват незначителни промени. Самолетите *’Илюшин“ се представят с нов вариант на летящия на далечни разстояния ИЛ 62 – самолета ИЛ 62 М, за който са характерни новите двигатели. Появява се реактивния граждански самолет ИЛ 76, специализиран за товарни превози. Още през първата половина на периода „Илюшин“ предлага аеробус ИЛ 86, но липсата на подходящи двигатели ограничава неговия район на действие.

За разлика от предходното десетилетие периодът 1980-1990 г. се характеризира с бурно развитие на самолетния парк. Качествените промени са преди всичко в посока на усъвършенстване на самолетните двигатели – стремежът на авиационните конструктори е преди всичко към постигане на по-висока икономичност и по-добра технологичност. Засилват се изискванията към новите самолети по отношение на опазването на околната среда и по-конкретно към намаляване на шума и на отделяните вредни газове при работата на самолетните двигатели. Фирмата „Боинг“ прекратява производството на модела 727 и предлага нови варианти на моделите 737 и 747 – сериите 300 – 400. Влизат в експлоатация новите модели 757 и 767, с които „Боинг“ покрива широка гама от пътнически самолети. Фирмата „Макдонъл Дъглас“ прекратява производството на самолетите ДС-8 и заменя ДС-9 с широка гама самолети от серията МД 80 – моделите 81, 82, 83, 87 и 88. Европейският консорциум въвежда моделите А-710 и А-320, както и новата модификация А-300-600, с който се допълва гамата от малки и средни магистрални самолети. „Туполев“ предлага нов вариант на най-популярния самолет ТУ 154, а именно ТУ 154 М. Новите, по-икономични двигатели позволяват чувствително да се увеличи дължината на полета.
В превоза на пътници по възлух с търговска цел начало поставя     немската     „DELAG“     (Deutsche Luftschiffahrt – Aktiengesellschaft), като първата регистрирана авиокомпания в света в края на 1909г. във Франкфурт, Германия. Това отваря нови хоризонти пред „силните на деня“ и едва десетилетие по-късно, през 1920г., ПОчти едновременно се основават 5 авиокомпании, които бързо налагат продукта си на пазара, развиват се динамично, съумяват да останат конкурентноспособни през годините и в крайна сметка продължават да съществуват като такива и в наши дни. Това са австралийската „Qantas“, холандската KLM (част от Air France – KLM Group), колумбийският национален превозвач „Avianca“, чешката „Czech Airlines“ И мексиканската „Mexicana“.