Компютри, бизнес, наука, технологии и общество
Източници на корпоративното ръководство
Роля и значение на корпоративното ръководство
Изграждането на пазарното стопанство е от особена важност за ефективното и устойчиво функциониране на младите демокрации, сред които е и нашата страна. Новите форми на придобиване, владеене и разпореждане със собствеността след 10 ноември 1989 г. създадоха у нас множество нови стопански субекти, основани върху правата на частна собственост. Сред тях, поради мащабите на ресурсите, с които разполагат и социалната си значимост, се открояват корпорациите (акционерните дружества).
Прегледът на стопанската ни история през последните 18 години регистрира множество социални конфликти, породени от недоброто ръководене на новите българските корпорации (акционерни дружества). Фактите от по-далечната ни стопанска история обаче показват, че фалитите и ограбването на българските корпорации от техните мениджъри и собственици са предмет на обществено внимание от края на ХІХ век.
Разширяването на обхвата на анализа показва, че тези проблеми са не само български. Фалитът на най-голямата енергийна корпорация в света – „Енрон”, съпроводен с най-голямата счетоводна измама (WorldCom), както и най-голямото съдебно наказание за това показват, че никой не е застрахован от недобросъвестно и нечестно отношение при управлението на корпорациите. Нещо повече, засягането на правата на стотици хиляди дребни акционери от масовата приватизация, източването на корпоративните фондове, превръщането на хиляди работници в безработни, превръща проблема за идентификацията на корпоративните субекти и дефиниране границите на техните функционални отговорности и задължения в сложен обществен и управленски проблем в България, който подлежи на мониторинг и регулиране от заинтересованите страни. В по-детайлен план актуалността на проблема може да бъде декомпозирана по следния начин.
Икономически измерения
Прехвърлянето от страна на акционерите на правата за разпореждане с корпоративната собственост върху специализирани лица (агенти) поражда множествеността на корпоративните субекти и необходимостта от идентифициране на всеки от тях. Точното и недвусмислено дефиниране на границите на функционалните отговорности и задължения на корпоративните субекти създава възможност за определяне на конструктивната рамка за защита на техните интереси и съответно разпределение на дохода на корпорацията.
Социални измерения
Най-важното социално измерение на въпроса за идентификацията на всеки от корпоративните субекти е в характера на разпределението на социалната отговорност между тях относно публично значими дейности като: изработването на програми за обучение на персонала, създаването на нови работни места и намаляването на безработицата в страната; създаването и управлението на корпоративни пенсионни фондове, опазването на околната среда, подкрепата на образованието и пр.
Политически измерения
Устойчивото развитие на икономиката на страната е пряко свързано с икономическия просперитет на българските корпорации. Те са необходими и желани за политическото ръководство, защото предпоставят общото жизнено равнище и социална стабилност на страната. Подобен ефект е възможен обаче само при съвместните усилия на общество, бизнес, държава и религия за възстановяване на икономическия потенциал на страната.
Културни измерения
Неизбежното съизмерване със западноевропейската корпоративна култура на сдружаване, каквото ние правим ежедневно в качеството си на членове на Европейския съюз и участници в пазара като потребители, ни кара да търсим причините и отговорите на въпроси като например: “защо трудно се сдружаваме”, “защо нашите сдружения са толкова нетрайни”, “защо нашите общи дела са толкова противоречиви”. В преодоляването на тези практически проблеми корпоративните субекти имат водеща роля, като въвеждат и разпространяват новите корпоративни норми и правила на рационално стопанско поведение и добри практики.
Научни измерения
Проблемът за влиянието на новите форми на собственост върху структурата и организацията на управление е нов за общата теория на управление у нас. В традиционните курсове по управление въпросът за характера на субекта на управление е детайлно изяснен и формулиран като „принцип на единоначалието”. Подобна теоретична концепция е неприложима там, където корпоративната собственост създава и пренася своята особена (множествена) идентичност върху характера на субекта на управление на корпорацията, а следователно и върху корпорацията и нейната структура и организация.
Подобни статии
| This entry was posted by Информация EU on 20.06.2010 at 10:55, and is filed under Икономика, Мениджмънт. Follow any responses to this post through RSS 2.0. You can leave a response or trackback from your own site. |