Компютри, бизнес, наука, технологии и общество
Какво е мениджър
В ранния етап от развитието на мениджмънта мениджърът е определян като човек, отговорен за работата на други хора. Подобна дефиниция е отличавала неговата функция от качеството на собственика. Давала е да се разбере, че мениджмънтът е специфична дейност, която може да баде анализирана, изследвана и системно усъвършенствана. Съсредоточавала се е върху новата, голяма и постоянна организация, появила се, за да изпълнява икономическите задачи на обществото.
И все пак това определение изобщо не задоволява. Всъщност така е било винаги. Още от самото начало в предприятието е имало хора, често на управленски постове, които обаче не са мениджирали, т.е. не са били отговорни за работата на други. Финансовият директор – човекът, отговорен за намирането и използването на средствата, може да има подчинени и в този смисъл да е “мениджър”, според традиционното значение на понятието. Очевидно е обаче, че той сам извършва преобладаващата част от дейността – работи с кредиторите на компанията, с финансовата общност и т.н. следователно той е по-скоро “с индивидуален принос”, отколкото мениджър. Но финансовите директори принадлежат към висшият мениджмънт. Освен това дефиницията се фокусира върху инструментариума за изпълнение на задачата, не върху самата задача. Отговорният за маркетинговите проучвания в дадена фирма може да има солиден брой подчинени и да е мениджър в традиционния смисъл. Ала в действителност за неговите функции и принос няма никакво значение дали персоналът му е голям, малък или изобщо липсва. Същият принос в пазарното проучване и анализ би могъл да се очаква и от човек, комуто никой не е подчинен. дори той да може да допринесе повече, понеже не е задължен да отделя значителна част от времето си на другите и тяхната работа. По този начин ще направи пазарно проучване по-ефективно за бизнеса, по-разбираемо за колегите си от мениджмънта и ще го вгради по-осезаемо в бизнес решенията на компанията.
Традиционната дефиниция на понятието “мениджър” е причина за това, че професионалистът с индивидуален принос представлява проблем както за структурата, така и за самия себе си. Неговият пост, заплата, функции и възможности за кариерата са объркани, неясни и пораждат недоволства и търкания. И въпреки това броят на тези професионалисти бързо нараства. Все пак дефиницията позволява да наричаме “мениджъри” всички, които изпълняват управленски задачи, независимо дали упражняват власт върху други хора или не.
3. ЙЕРАРХИЯ НА МЕНИДЖЪРИ
Въпреки че всички мениджъри играят определени роли и изпълняват определени функции, това не означава, че те изпълняват една и съща работа нън фирмата. Големите организации имат йерархично разделение на своите мениджъри, което отговаря на техните конкретни задачи.
3.1. Вертикално разделение на мениджърите
В традиционните бизнес структури, мениджърите се разделят на три нива:
- нисши мениджъри (мениджъри от първо ниво) – това са мениджърите на най-ниско ниво в организацията. В едно производствено предприятие, например, това са бригадирите или майсторите. В йерархията те се намират непосредствено над не управленския персонал. Осъществяват контрол върху изпълнението на задачите, осигуряват необходимата информация, отговарят за разпределението на дадените им ресурси, намират се в пряк и непрекъснат контакт с работниците и служителите. те са основна част от мениджърския персонал. Повечето мениджъри започват своето развитие от това стъпало. Задачите им са малки, кратки, изискват бърза реакция. Те общуват много със своите подчинени, с други нисши мениджъри и съвсем малко с началниците си;
- мениджъри от среден ранг (мениджъри от средно ниво) – те координират и контролират дейността на нисшите мениджъри. Тяхната роля нарасна през последните години и броят им се увеличава многократно. Те често са ръководители на различни звена или отдели. Подготвят информацията, необходима, за да вземат решение, а после предават това решение на нисшите мениджъри във вид на конкретни задачи;
- мениджъри от висш ранг (top мениджъри) – те отговарят за вземането на важни решения за организацията като цяло или за отделните нейни части. Често налагат своя стил на поведение на средните, а от там и на нисшите мениджъри. Хората на такива длъжности по принцип са самотни и изолирани. Отговорността, която носят е много голяма. Резултатите от техния труд често остават скрити, защото основно дават насока за действие на организацията и конкретните резултати се приемат като резултат от дейността на останалите мениджъри или не управленския персонал. Те често са титулувани – президент, вицепрезидент, изпълнителен директор, председател и други.
3.2. Хоризонтално разделение на мениджърите
- функционални мениджъри – те носят отговорност за специфични области в организацията (наричани функционални), контролират и управляват хората, участващи в извършването на специфични дейности в своята област. Биват: производство (продажби), финанси, маркетинг, счетоводство, контрол, инженеринг, проучване и развитие и други. Не е задължително всички функционални области да бъдат развити, респективно да имат свои мениджъри в коя да е организация;
- главни (генерални) мениджъри – те отговарят за цялата организация или за отделните нейни части, който включват в себе си няколко функционални области. Те са по-висши от функционалните мениджъри (оттук и “генерални”). Малката фирма има само един главен мениджър, но по-големите компании имат такива за всяка своя дъщерна фирма, регион, подразделение и т.н. В особено големите фирми някои от висшите функционални мениджъри са с ранг на главни;
- проектни мениджъри – те отговарят за координиране усилията между различните отдели (единици) на организацията за изпълнение на конкретна задача (проект).
Подобни статии
| This entry was posted by Информация EU on 27.01.2012 at 16:31, and is filed under Мениджмънт. Follow any responses to this post through RSS 2.0. You can leave a response or trackback from your own site. |