Хилядолетната биологическа, а по-късно и социална еволюция на природата се е погрижила да се осигури възможно най-надеждната сигурност за човешкото възпроизводство. Историята на човечеството свидетелства, че повишаването на защитеността и сигурността на човешкото възпроизводство е една от главните линии на развитие на цивилизацията. Не е случаен фактът, че и до днес за мярка на развитост, толерантност и цивилизованост на едно общество е отношението към децата, към живота на хората като към висша ценност. Като цяло в историческото развитие на човечеството продължава линията, заложена в хилядолетната биологична еволюция. Процесите на нарастване на броя на хората е свързан с все по-малки загуби и възпроизводственият процес, от който зависи динамиката на числеността и възрастово-половата структура на населението, става все по-сигурен и ефективен.


Бързият темп на увеличаване на броя на хората на планетата става причина за появата на многобройни апокалиптични теории за очертаващо се пренаселение, за края на историята и за изчезването на човешката цивилизация.
Демографията е начало, защото изисква развитие свързано с осъзнато и желано поведение на ограничена група от човеци, които се заселват и обитават определена територия. Техните взаимоотношения могат да бъдат описани през и с помоща на знанията, които икономическата наука предоставя. Регионалните икономически отношения съпътстват още от дълбоката древност развитието на районите и териториите на Месопотамия, Египет и т.н. , като предопределят развитието на населените места като елемент от развитието на човешката цивилизация.
Причинно следствена връзка обуславя цивилизацията и културата, която я представя и обвързва недвусмислено. Въпрос на култура е поведението на древните при избора на уседналост и въпрос на пространствено и организационно въобръжение при избора на мястото за населване. Подобно на Ар. Тойнби смятам, че примерът за първородният грях сътворен от Каин, не е коректен, тъй като в случая уседналостта, която номадите са имали в упорните си центрове наречени градове е била в пъти по добра и рентабилна. Грехът в библеската притча е сбърканият икономически модел по-които човечеството поема приемайки раздробяването и ползването на части от земята, а не индустриалния цикъл на организираност, който номадите са осъществявали. Времено преди нас е толкова далечно, че дори и историческия прах е потънал и се е слял с пространството. Ето защо култивиращана човешка дейност е предпоставка за дефинирането на населеното място като термин и понятие. Става въпрос за приспособяването като поредица от дейности и организациии, както и на експерименти.
Още от тогава в Ур, Киш, Шумер, Акад и Вавилония, та чак до днес до нашите мегаполиси, въздействието на човека върху обиталищата си е подчинено на икономическия императиви от вида:

  • агломериране на видове производствени дейности;
  • търсене на кратки и икономични транспортни разходи за доставка на суровини и храни, производство на продукти;
  • управление на проекти за фирми и организации;
  • инфраструктурно развитие- интеграционни процеси;

Така в исторически план развитието на производителността и останалите икономически елементи и фактори са предизвиквали постоянно движение на работна ръка от родното масово поселение към общинските селищни образувания, които могат да бъдат описани като урбанизирани територии.
Образуването на селищата на територията на държавата ни представлява дълъг и труден период, предвид историческите факти.
Който е изглеждал може би така:
Преди идването на прабългарите по земите на днешна България “вътрешната публичноправна физиономия на управлението на славяните е федерация от области със запазена индивидуалност и самостоятелност”.
Такива области с били Северната област – на север от Лопушанския проход, Областта на седемте рода – Долна Мизия, Тимошката област, Браничевска област, Моравска област и др.
Териториалната йерархия е била: “селска-задруга, община-жупа-област”. Стопанската затвореност и откъснатост на отделните задруги, села и области обуславят както феодалната – административна и политическа съчленост, така и духовната разпокъсаност на населението.
Административният център на жупата е бил градът-крепост, който се различава по своя характер, както от античния град, така и от славянското село. Славяните тогава живеели в семейни съюзи, или задруги. Няколко роднински семейства, които живеели в отделни селски поселища, образували племе, а земята, заета от племето се наричала жупа. Всяка жупа се управлявала от един старейшина, избиран от едно определено семейство. Общите дела на жупата се решавали в събрание от всички старейшини на семействата.
Последващото завладяване на Балканите от римляните е свързано с държанвно творческото им поведение – те изграждат свои административно-териториални единици – провинции. Провинциите са били многократно преструктурирани, за да се осигури улеснение на административната дейност, като се запазва градът-център във военностратегическо, търговско, административно и духовно отношение. По време на византийското владичество тези провинции се запазват в голяма степен като се наричат “теми”.
Селищната мрежа на България преди, през и малко след Турското робство пресъздава динамичния характер на времето. Затова прескачам и описателната част на бита, и преживяното, защото то е черна дупка в историята ни, лишила народа ни от възможността да експериментира и твори своята градска средновековна култура подобно на останалите европейски народи.

Вижте също:

Подобни статии

  • Привилегии и имунитети на дипломатическото представителство
    Думата привилегия (лат. Privilegium от privus - „извън" и lex, legis — „закон") означава изключително право, предимство, преимущество. По своята същност привилегията е едно допълнително право, или нещо, което се предоставя в повече на определено лице или институт в сравнение с онова, което е установ...
  • Мотивация на служителите
    Какво кара хората да работят по-усилено? Най-добрият отговор е, че никой не знае, но има много теории, всяка от които има няколко значения в някои ситуации. Като надзорен орган трябва да откриете това, което мотивира хората на работното място. Не е панацея за мотивация и това следва да се разглежда ...
  • Привилегии и имунитети на постоянните представителства на държавите при международните организации и техния персонал
    Привилегии и имунитети на постоянните представителства при ООН. Постоянните представителства на държавите при ООН са официални задгранични органи на държавата. В този смисъл те са постоянни представителни органи, както дипломатическите представителства. Основните функции на постоянните представител...
  • Дипломация, външна политика и международно право
    Понятията дипломация и външна политика не са идентични, макар че те взаимно са свързани и обосновани. Под политика трябва да се разбират преследваните цели и задачи, както и методите и средствата за тяхното осъществяване. По своята същност това е обществена дейност. В този смисъл външната политика е...
  • Осъществяване на трудово правоотношение
    Трудово правоотношение настъпва, когато се сключи трудов договор между работника или служителя и работодателя. Съгласно чл. 61 от КТ, трудовият договор се сключва преди постъпването на работа. Съгласно чл. 62 (1) от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма, т.е. трудовият договор е формален....
  • Източници на корпоративното ръководство
    Роля и значение на корпоративното ръководство Изграждането на пазарното стопанство е от особена важност за ефективното и устойчиво функциониране на младите демокрации, сред които е и нашата страна. Новите форми на придобиване, владеене и разпореждане със собствеността след 10 ноември 1989 г. създад...